Сексуалните приключения на Силвия 2-ра част - една палава и възбудена жена. Игри с секс. Садо мазо секс с друга жена. Фелацио от куче. Бг аматьорско. Секс разкази
ЗАБЕЖКА С ПОЛКОВНИК (1981)
Като стана дума за забежки. Имаше си ги. На Стив по-често. Мои - по-рядко. Коментирахме ги в леглото. Уви, повечето бяха толкова тривиални, че наистина можеха само да подгряват „отворения” ни брак. Като изключим Петя, почти нямаше срещи, споменът за които да ме накара да настръхна. Почти. Защото едно приятно изключение се оказа срещата ми с полковника.
Бяхме наели една виличка на Искърското дефиле. Нищо особено, голяма стая, малка кухничка и (голям лукс!) баня-клозет. Само дето водата често намаляваше или съвсем спираше. Но пък дворът беше хубав, заграден от всякъде с двуметров жив плет, с няколко овощни дървета и малка полянка, на която се печах гола-голеничка. Обикновено отивахме там в събота вечер и се връщахме неделя. Транспорт – когато Стив беше командировка оставаше само влак, та не взимах детето (вече на 6 години) и гледах да се върна или неделя по-рано преди влаковете да са се препълнили или да остана за понеделник призори. Тази неделя Стив беше пак в дълга командировка и бях сама. Водата обаче едва църцореше и докато се поизмия и разхладя от слънчевата баня, изпуснах по-ранните влакове. Нищо, за никъде не бързах, а блъсканицата щях някак да я изтърпя. Нахлузих роклята с тънките презрамки, наметнах за благоприличие едно джъмперче и потеглих към гарата. Бикините ги прибрах в чантата, само те ми липсваха в тази жега.
Успях да си намеря място в коридора до прозорец. На следващата гара обаче, стана страшно. Зад мен се озова някакъв едър мъж, който, може би неволно, се натискаше в мен в ритъма на клатенето на влака. Роклята ми беше тъничка, отдолу нямах нищо, и почнах да усещам как курът му се втвърдява и се намества между полукълбата на дупето ми. И да исках, нямаше как да мръдна, а не ми беше неприятно и хич и не се и опитах. На Илиянци доста хора слязоха и той се поотмести от мен. Можах да се извърна и да го видя. Загорял, здрав мъж на около 60-65 години, заприлича ми на бивш военен. Усмихна ми се
- Извинявайте, но нали виждате.
- Така си е, само да не беше толкова горещо.
- Къде слизате?
- На Централна гара.
- И аз, живея съвсем наблизо.
- Блазе Ви, а мен ме чака още блъсканицата в трамвая.
Мъжът пак се усмихна, наведе се към ухото ми:
– Да Ви предложа ли нещо разхладително?
Явно нямаше да е само разхладително, но защо пък не, той изглеждаше съвсем прилично, а и не бях опитвала с толкова възрастен. Кимнах утвърдително.
Живееше наистина съвсем наблизо. В стара двуетажна къща. Жена му била на почивка с дъщерята и внука, а той нямало как да вземе отпуска и почивал като копаел неделя на „ранчото” (така го нарече). Влязохме в кухнята, навсякъде другаде било разхвърляно, мъжко шетане. Кухня като кухня – маса с широка тапицирана пейка и три стола, шкафове, умивалник, хладилник и печка. Седнахме, аз на пейката, той на стол на челото на масата. Извади от хладилника бутилка от олио. Домашна ракия, собствено производство, двойно препечена, сливова. Слава богу чашите си бяха нормални, не от тези напръстници дето по селата те черпят. Сипа, чукнахме се и минахме на ти. Ракията наистина беше хубава. И силна. След втората чаша той се премести на пейката. Направих му място, и той вече се беше залепил до мен. Пусна ми ръка, първо по коляното, след това тръгна нагоре и бръкна под роклята. Спрях го.
– Много сме потни, нека да се поизмия.”
В банята не било удобно, имало там нещо, изобщо не можело. Тук, в кухнята на умивалника, водата от бойлера е хладка, сега ще донесе тоалетен сапун и пешкир. Помолих го да ме заведе до тоалетната, а като се върнах той беше свалил потната фланелка и останал гол до кръста, само по едни къси панталонки. Хубаво, почерняло мускулесто тяло. Чашите пак бяха пълни. Пак „наздраве”. Ракията ми се беше качила вече в главата. Щях да му направя хубава демонстрация, да видим как щеше да реагира. Поисках и леген. Погледна ме учудено, но го донесе. Измъкнах си роклята през главата и останах съвсем гола, само по едни сандалки. Миех се старателно, под мишниците, гърдите, корема, колкото можах и гърба. Кухнята солидно се намокри. Напълних легена и клекнах отгоре му. Путка, дупето
, бедрата отвътре. Никак не ме безпокоеше това, че той ме гледа. Изсипах легена в умивалника, избърсах се.
– Хайде сега и ти.
И той не се стесняваше особено. Свали си панталонките и слипа. Курът му беше впечатляващ, дебел и доста дълъг, с главичка точно такава, каквато най-обичах – по-широка от ствола, с хубаво оформено ръбче. Беше го забелил и старателно я миеше. Избърса се, а аз вече го чаках, разкрачена на ръба на масата. Отпуснах се по гръб, вдигнах краката нагоре. Върховно удоволствие – той ме разпъна и като че ли стигна до дънцето. Почна бавно и силно, след това ускори, още повече ми разтвори краката. Ташаците му ме пляскаха по дупето. Имах чувството, че ще ме разчекне, а и гърбът започна да ме боли от твърдата маса.
– Спри малко, искам иначе.
Помогна ми да сляза от масата, обърна ме и му се надупих. Пак ми го вкара. Пъшкаше на всеки удар, първо ме държеше през корема, след това ме хвана за гърдите. В такт с ебането ги дърпаше за зърната. Подлуди ме. Не можех да се удържа и почнах да викам. Той почна още по-бързо да ме блъска. Явно му идеше да се изпразни. Почти изкрещях:
– Не в мен.
Извади го, май в последния момент, и ми окъпа дупето и бедрата с гъста сперма. Продължи да ми мачка гърдите, премина на корема, докато най-накрая ме отпусна. Изправих се. Той вече си миеше кура на умивалника. Напълних отново легена, отвсякъде течеше по мен – мазга от путката, сперма по дупета и бедрата. Измих се, избърсах се и седнах на пейката да изпуша една цигара. Чашите пак бяха пълни. Чукнахме се.
– Хубаво?
– Хубаво.
Но всъщност за мен не беше, разминах се с оргазма. Щях да го мъча още веднъж, да видим. Само че курът му висеше тъжно и не даваше вид за повторно ебане. Явно, ще трябва да се изчака. И така, докато чаках да му стане пийнахме още някоя и друга чашка, поприказвахме си за това онова. А полковникът о.з. (такъв бил) си седеше като че ли притеснен на стола и не поемаше инициативата. Пресегнах се, хванах го за кура и почнах да го обработвам. С едната ръка, а с другата си галех клитора. Не ми стигаше. Бях доста пийнала, много възбудена – просто не можех да остана така. А той, горкият беше ужасно смутен от това, че не му става. Накарах го да ме хване за гърдите, да ми върти зърната, да ги целува. И както погледът ми се рееше в кухнята, видях една бутилка, не много дебела с относително дълго гърло. И друг път бях опитвала с бутилка, но така, за перверзия, само гърлото. Не смеех да вкарам и бутилката. Но тази като че ли беше по-тънка. Както и да е, щях да опитам. Оставих го, и той ми пусна гърдите, сипа още по чаша. Вече бяхме солидно пияни и двамата. Пратих го да донесе бутилката. Стори ми се подходяща.
– Имаш ли вазелин?
Потърси, след това се облече, отивал в аптеката. Донесе вазелинът, намазах хубаво бутилката (докато го нямаше я бях пробвала, на сухо трудно влизаше). А полковникът, от ракията ли, от очакването ли, беше се възбудил, съблече се, опита да си надърви кура, но не би. Легнах на масата, той ми подаде бутилката, разпъна ми краката и почнах бавно-бавно да я вкарвам.
– Да ти помогна.
Хвана бутилката и леко я натисна. Влезе още малко, а аз се захванах с клитора. Накарах го да ми хване гърдата със свободната ръка., а с другата да върти бутилката. Беше хубаво, перверзно и възбуждащо. Но не стигах до оргазъм. А и гърбът ме заболя от твърдата маса.
– Ох, не става и така.
– Аз да ти дам акъл. Качи се на масата. Ще сложим бутилката, ти ще й се нанижеш, аз ще те държа за циците, пък ти си масажирай клитора.
Умен полковник, за това не бях се сетила. Пийнахме още по чашка, качих се на масата, клекнах върху бутилката и леко-леко започнах да се отпускам. С едната ръка се подпирах на плота, с другата се хванах за клитора. Бях се изпънала и той си играеше с гърдите ми. Бутилката влизаше все по-навътре, но ръката с която се подпирах започна да трепери. С негова помощ се надигнах, бутилката излезе от путката ми, слязох от масата. Бях като размазана долу, но ми беше хубаво. Само дето ми липсваше оргазъма. Казах го на полковника и той пак измисли нещо. Качих се отново на масата, нанизах се на бутилката, а той ме хвана под бедрата и започна да ме вдига и спуска върху бутилката. С едната ръка си държах клитора с другата гърдата (лявата ми е по-чувствителна) – беше фантастично. Идеше ми да си нанижа цялата бутилка. И той почна да ми говори. Мръсотийки – каква ми била путката, колко дълбоко ми влизала бутилката. Най-сетне ми дойде оргазмът, щях да си протрия клитора, искаше ми се да вкарам още една бутилка в путката си, виех от удоволствие, Той ускори вдигането и пускането, след това ме измъкна от бутилката и ме остави да легна по гръб на масата. Цялата се тресях и ме избиваше на плач. Минаха минути докато се успокоя. Смъкнах се от масата, опитах се да отида до умивалника да се измия, само че краката не ме държаха. Седнах на пейката с изпънат гръб и разкрачена, долу бях подпухнала и срамните ми устни бяха провиснали. Запалих цигара. Полковникът като истински джентълмен ме галеше по гърба и краката. Предложи ми ракия, отказах му. Навън отдавна се беше стъмнило. Седяхме и мълчахме както си бяхме голи. Докато се пооправих. Нахлузих роклята, за първи и последен път целунах полковника и си тръгнах. С едно такси вкъщи. Още цяла седмица усещах последиците. Но и сега ми е приятно да се спомням за полковника и ракията му, за бутилката и лудия оргазъм.
ТЪРСИШ ЕДНО, НАМИРАШ ДРУГО (1981)
Тази случка би трябвало да е щастливия край на обсебилото ме търсене на върховното задоволяване –да се отдам изцяло на жена. Но се оказа нещо съвсем различно – едно еднократно и същевременно не свършващо, едно кошмарно и същевременно неземно преживяване. Изживях го пълноценно, но все пак ми е като на сън. Сън, който продължавам да сънувам. Като кошмар и като оргазъм.
Животът си течеше нормално. Стив пътуваше в командировки. Моята работа все повече излизаше извън офиса. Срещах се с нови хора – някои интересни, други отегчителни. И все не можех да уцеля жената, която търсех. Докато един ден … Като че ли нещо ме удари по главата. Тя вървеше с един отдавнашен мой бивш (в пълния смисъл на думите) добър приятел. Не беше хубава, по-скоро едра, с малко груби черти, големи гърди, изглеждаше по-възрастна от мен. Спряхме се. Намерих повод да поговоря с него за нещо и тримата седнахме в едно кафе.Чувството ми не ме беше излъгало, начинът по който ме разглеждаше, погледите, които ми хвърляше, когато очите ни се срещнеха. Тя беше. Тази, която търсех. Поговорихме и се разделихме. Разбрахме се да се видим тримата по на чашка някоя вечер.
Не бяха минали много дни и докато се чудех, дали е време да се обадя на Стефан (въпросния приятел), той ме потърси. „Утре вечер свободна ли си? Да ми дойдеш на гости. И Ана (това беше тя) ще дойде. Но ела по-рано да ми помогнеш да поприготвя.” Как да откажа такава покана? Още повече, мъжът ми пак заминаваше за няколко дни.
От работа отидох направо у Стефан. Имаше доста за приготвяне, но Ана щеше да дойде към 8, така че време имаше. Към 7.30 привърших и се пъхнах под душа. Исках да съм свежа. „Ето ти един пеньоар.” Стефан беше влязъл в банята. Не съм излишно срамежлива, а и от него нямаше какво да се крия. „И не прекалявай с бельото. Нали ще съблазняваш Ана.” Такъв си беше. Нахакан, малко воайор и леко перверзен. Сигурно очакваше да се наслаждава на събитията. В хола масата беше вече сложена, а пред камината бяха ядките, водката и уискито. Той ми подаде чашата. „За успеха ти.” И продължи да говори. За Ана. Познавал я отдавна, още от училище, 100-процентова лесбийка. Бил й пробутвал разни свои мацки и те разправяли чудеса. Невероятна, само с едно докосване ги докарвала до луд оргазъм. Слушах го и си представях, че съм на тяхно място. Не усетих как ми сипа втора чаша уиски и я надигнах. Бях се подмокрила. Беше станало почти 8.30, а нея още я нямаше. „Потърси я.” „Никой не се обажда.” Ядосах се, не, почти освирепях. „Дай ми още една чаша.” Вече ми се беше позамотала главата. „И сега”, попита Стефан. „Не ми се говори, сипи ми още една чаша.” Посегнах към чашата и усетих, че лявата ми ръка е на путката. Бях само по пеньоар, нали щях да я съблазнявам, бях се поразкрачила, коланът на пеньоара се беше развързал и всъщност съвсем се бях разголила. Ръката ми се плъзна още надолу, пръстчето проникна вътре и се завъртя. Усетих, че Стефан ме гледа втренчено. А аз вече мастурбирах. С крайчеца на окото видях, че отива към балкона, отваря вратата и пуска кучката (тя беше немска овчарка, познаваше ме от минало време). Радостно скимтейки тя се втурна към мен, но изведнъж спря, подуши стичащите се от мен сокове и завря муцуна между краката ми. И докато успея да я избутам, езикът й буквално се заби в путката ми. Мощна тръпка ме разтърси. Стефан вече беше хванал кучката за нашийника и я дръпна назад. „Искаш ли я.” Дишах тежко, кимнах утвърдително. Той отиде до масата, взе една купичка с масло, постави я на масичката до фотьойла и приседна на табуретката. С една ръка държеше кучката за нашийника. „Разкрачи се, сложи краката на облегалките за ръцете и си избутай дупето напред.” Направих каквото каза. Той посегна към купата с масло и ме намаза с него отвътре по бедрата. Пусна кучката и тя ме заблиза с грапавия си език. Облиза едното бедро, Стефан я насочи към другото, но езикът й все пак докосна устните на путката ми. Изблиза и него и той пак я дръпна назад. Гребна с ръка масло и ме намаза по путката, клитора, нагоре по корема (по това време вече се бръснех). Отпусна кучката и тя лакомо ме заблиза. Само тази, която го е усетила, може да опише върховното удоволствие, което ми даваше грапавият й език, той се въртеше навсякъде облизвайки всяка и най-малка следа от масло. Ръцете ми се бяха впили в облегалките на фотьойла, цялата се тресях в почти непрекъснат оргазъм, имах чувството, че очите ми ще изскочат от орбитите. „Кажи какво чувстваш?” Гласът на Стефан звучеше някак си нереално. „Невероятно е, подлудява ме, този език …” „Искаш ли още?” „Не ме питай, продължавай.” „Добре, а ти през цялото време ми описвай какво чувстваш и тя какво ти прави.” Бях съгласна на всичко, само да продължава. Той пак ме намаза, издърпа ме още напред, почти лежах на седалката на фотьойла, и пак се започна. „ Сега ме ближе по срамните устни отвън….., сега си пъхна езика вътре….., отива към клитора…, ох, невероятно е ., не мога повече…, свършвам.” Той пак дръпна кучката назад. Едва си поемах дъх. „Почини си, ще я изведа за малко на балкона.” Помогна ми да стана от фотьойла и ме настани на дивана. Едно малко уиски малко ме съживи. Прокарах ръка между краката, по бедрата, по корема – всичко беше мокро от слюнката на кучката и соковете ми. Стефан ми запали цигара. Ръката ми трепереше. Бях като разчекната. „Искаш ли още?” Исках, само да не трябва да се разкрачвам толкова. „Ще измисля нещо.” Премести една табуретка в средата на хола, заведе ме до нея и ме накара да легна по корем отгоре й. Така че гърдите ми почти допираха килима, а дупето се беше навирило нагоре. Пак взе купичката с маслото и ме намаза, по ануса и надолу по путката. Доведе кучето. Не беше същото. Можа да проникне малко в ануса и толкова. Облиза маслото, намокри ме и искаше да ми се качи. Развиках се и Стефан пак я дръпна. „ Да измислил нещо друго.” Сложи ме да седна на дивана, застана зад облегалката на дивана зад мен , накара ме да си вдигна краката, хвана ги и ги разтвори, придърпа ги към себе си както бяха разкрачени и викна кучката. Путката ми беше буквално „цъфнала”. И тогава дойде наистина невероятното – една мокра муцуна се напъха в мен, имах чувството че ме разкъсва. Тя ту влизаше, ту излизаше, а когато беше отвън езикът проникваше в мен, струваше ми се, че влиза чак до дъното. Крещях от удоволствие, а на моменти и от болка. А кучката нямаше насищане, грапавият език вече почна да ми причинява болка, но какво беше болката в сравнение с неземното удоволствие. Не знам дали успя да стигне до G-точката, но в един момент изригнах, муцуната й беше омазана, стичаше се по бедрата ми. Не съм предполагала на какво съм способна. Кучката се облиза, облиза и мен, но това като че ли я възбуди още повече и тя скочи отгоре ми, одра ми краката и корема. Разпищях се, но този път от болка и страх. Стефан, който до тогава гледаше като втрещен и се беше надвесил над мен, за да вижда по-добре, разбра, пусна ми краката и отведе кучето на балкона. Отпуснах се на дивана, нямах сила да мръдна. Стефан ми донесе едно уиски, повдигна ме, за да го изпия. След това не помня нищо. Събудих се призори от миризмата на кафе. Влязох в банята. Всичко ми беше протрито. Намерих някакъв крем в чантата си, намазах се, за бикините и не помислих, хубаво че не бях с панталони. Мълчаливо със Стефан изпихме кафето, целунах го и си тръгнах. От стълбището се върнах. „Дай ми телефона на Ана.” „Скандал ли ще й правиш?” „Защо, може пък да трябва да съм й благодарна.” Той ме погледна – „Май си права, а аз имах угризения за снощи.” „Нямай, а сега чао.”
ЗАВРЪЗКА (1982)
Не помня вече колко време издирвах Ана. А тя ми бягаше. Което още повече ме амбицираше. Много по-късно разбрах, че това й е маниера, когато разбере, че някоя е захапала. Аз бях захапала яко, дали си го бях втълпила или имаше и сериозна сексуална причина, не е чак толкова важно.
Един много горещ летен ден Стефан (този същия с кучето) ми се обади. „Какво ще правиш след работа? Да ми помогнеш малко.” Нямах нищо специално предвид, пък и мъжът ми отново беше на една от безкрайните си командировки. И приех. Трябвало да полеем кактусите (далеч над 100) на един негов приятел, който бил за момента в чужбина. Апартамент в стара кооперация. Огромен хол, камина, два къта за сядане с диван, масичка, два фотьойла, ниша за хранене. Отделно спалня. Собственикът разведен, децата му учат в чужбина. Живее сам, но много пътува. Годината е 1982.
В апартамента пердетата бяха спуснати, сумрак и най-важното хладно. По древен български обичай първо седнахме да отдъхнем от жегата, да запалим по цигара и да пийнем по чашка. А чашки и за пиене имаше бол. Таман се готвехме да се хвърлим на поливането и на вратата се позвъня.Стана ми странно, че Стефан моментално скочи да отваря. Тих разговор във входното антре и в стаята се появи ….. Ана. Втрещих се.
А тя най-спокойно седна на дивана (със Стефан седяхме на фотьойлите) и ми се усмихна мило. „Ние с теб май все не можем да се срещнем”. Какво да й кажеш, премълчах си. Още по чашка. И след това пак. Пушим и някак разговорът не върви. Докато Стефан реши да създаде настроение. „Да играем на нещо” „Карти” Тръгна да ги търси. И не ги намери. А за кактусите и не се сети. „Какво друго?” „Играйте на ножица, камък, хартия” Това беше Ана. Стефан с възторг прие. „А на какво?” „На събличане, който падне съблича по нещо” Стефан се писа кавалер - той бил с два чорапа, две обувки, панталон, слип и риза, всичко седем. „А ти?” Ами аз бях само с четири – две обувки, бикини и рокля. Толкова. Стефан пак се писа кавалер – „Тогава два твои пропуска се смятат за един” Странно, Ана си мълчеше и изобщо нямаше намерение да участва в играта. Щяла да е рефер. Ако имало спорове. Беше с панталон, риза с много мъжка кройка, под която личеше сутиена – трябва да беше поне размер D, и като прибавим чорапи и обувки би имала какво да съблича. Почнахме играта и на мен естествено не ми ли вървеше, нещо бърках ли, но след няма пет минути се оказах по бикини – не че това ме смущаваше, изглеждах добре, а и се възбуждах когато ме гледат - а Стефан само без обувки. Тогава се сети за кактусите. Сам щял да се оправи. Ние с Ана си пиехме, пушехме и си говорехме. Този път разговорът вървеше. За някаква нова книга или нещо подобно. По едно време Стефан ме извика, нещо да му помогна. Свърших каквото трябваше и се върнах в хола. Ана беше си сложила чантата на моя фотьойл и ми направи място да седна до нея. Продължихме разговора, но нещо като че ли бях в друг свят. Думите й идваха да мен като от кладенец, отговарях й механично и без да се замисля, тръпки ми лазеха по кожата. А само се бях допряла до нея. След малко ръката и се плъзна по облегалката на дивана, първо се отпусна върху гърба ми, после започна да ме гали по врата и ръката. Бях се изпънала като струна, гърбът ми отделен от облегалката. Ръката й се плъзна надолу и почна с един пръст да минава леко по самия гръбнак. Наведох се леко напред, ръката й ме натисна и се озовах с глава върху коленете. Пръстите на Ана си играеха по гърба ми, галеше ме, вече с две ръце, наведена над мен. Едва се сдържах да не охкам. Всичко се прекъсна когато Стефан влезе „Тръгвам си. Вие си останете, само на излизане дръпнете силно вратата” И към мен „Ела да ти покажа как да пуснеш секрета, че той е малко особен” Отидох, секрет като секрет. Стефан ме тупна по дупето, смъкна ми бикините, подаде ми ги и ухилен си тръгна. Върнах се при Ана, понечих да си ги обуя, тя ме дръпна, седнах и тя пак ме наведе напред. Продължаваше да ме гали, а аз вече не спирах да треперя. С цяла длан леко едва докосвайки ме, минаваше по гърба ми, а под нея треперех ли треперех. С пръст тръгваше надолу по гръбнака до полукълбата на дупето. Чувствах как се подмокрям. Исках поне са погали гърдите ми, да ми стисне зърната. Не би. Галеше ме отстрани до под мишниците и почти до гърдите но без да ги докосва. Имах чувството, че плавам в нещо безтегловно. Те знам колко време мина така, без дума да продумаме. Чувах се да пъшкам и това беше единствения звук в стаята. „Искаш ли цигара?” Ана проговори, отпусна ме и се изправих. Тя ми поднесе цигарата, запали ми я, приближи пепелника. Без да говорим си допуших цигарата. „Извини ме за малко” Влязох в банята, наплисках се със студена вода, поизмих се и се върнах. Ана беше станала от дивана и ме разглеждаше с леко присвити очи. А имаше какво да види - изглеждах добре с доста големи гърди с леко стърчащи нагоре зърна, стегнат корем, , хубави крака. Запътих се към дивана. „Легни така” Легнах по корем, а тя коленичи до дивана и продължи да ме гали. Всеки момент ми идваше да свърша, но точно преди върховния момент Ана си вдигаше ръцете от гърба и дупето ми. Прекъсваше ме. Идеше ми да крещя, да й се моля. Не можех повече. Тя като че ли усети, обърна ме по гръб и продължи да ме гали. Зад ушите, по гушата, раменете, надолу без да докосва гърдите, под тях, по корема, отстрани по краката и отвътре по разкрачените ми бедра. Не издържах, крещях и плачех, оргазъмът беше страхотен. Ана ме беше прегърнала, целуваше ме по бузите и ме галеше. Но това галене беше друго, почти майчинско. Отпуснах се и съм заспала. Когато се събудих минаваше 12. Колко си съм спала? Ана каза около час. А любовната игра почна към 7, значи е продължила цели 4 часа. Опитах се да стана. Залитнах и се струполих отново върху дивана. Ана ми донесе роклята и обувките и ми помогна да се облека. А бикините? Тя се усмихна и ми ги показа в чантата си. „Спомен” Тръгнахме си, вратата тръшнах според указанията, асансьорът надолу. Ана ме прегърна през кръста и ме заведе до вкъщи. Слава Богу, живеех на две преки от там. Целуна ме по бузата, погали ме по главата. Качих се горе и се тръшнах на леглото както си бях. На другата заран, като понечих да хвърля роклята в коша за пране, от джоба изпадна бележка – телефон, различен от този който имах и адрес. Още на следващия ден се обадих, видяхме се на по-следващия, след това срещите зачестиха. Искаше ми се да остана с нея ден-два, но нямаше как. Докато Ана не измисли нещо. Намери ми болничен лист (мафията на лезбийките е всесилна), вкъщи обявих, че отивам в десетдневна командировка (детето си живееше при баба си, та тази грижа я нямах), Стив вдигна рамена, командировките при него бяха нещо редовно. Чантата с туй-онуй и при Ана. Какво щеше да стане, когато десетте дни изтекат? Не се и замислях..
И …. РАЗВРЪЗКА (1982)
За мен животът при Ана беше нещо съвършено ново. Тя държеше да съм си винаги вкъщи или с нея, ако тя реши. Беше още топло.и Ана вече ми беше приготвила един, така да се каже, домашен тоалет. Кажи речи съвсем прозрачен пенюар и толкоз. Така ме харесвала. Не беше скучно да си седя вкъщи, библиотеката на Ана беше обемиста и добре подбрана. Самата тя пишеше поезия. Приемлива, без да е шедьовър. Четенето беше едното ми занимание, но всъщност основното беше Ана. Ненаситна, любвеобилна, способна да ме подлуди. Много бързо ме превърна в нещо като нимфоманка. Имах нужда от оргазми, по няколко на ден. И ги получавах. Но имаше още нещо – не предполагах, че ще ми прави удоволствие, дори ще ме задоволява сексуално - да бъда подчинена.Означаваше ли това, че съм й робиня? Не знам, може би, но бях изцяло подчинена на волята на тази жена, която искаше да бъде и почти беше мъж. Когато беше пила повече Ана ставаше груба, садистично груба. Правеше й удоволствие да ме унижава и измъчва физически. Но странно, това не ме плашеше, а дори изпитвах удоволствие от грубостите й. А тя след тях ме обсипваше с нежност и милувки. Като че ли чаках точно тях.
Така си минаваха дните, еднакви и все пак различни. Една от първите вечери се бяха събрали на редовния седмичен покер. Лезбийки, предимно по-възрастни или връстнички на Ана..Общо не бяха неприятни може би с изключение на две сестри, доста по-възрастни, вероятно към 60-те които живееха в отделна къща някъде почти в полето след Хладилника. Имаше нещо вулгарно в тях, което не ми се нравеше. А и останалите от компанията май твърде не ги долюбваха, макар че имаше някакви странни обвързаности между тях и някои от другите, в това число и Ана. Всъщност покерът беше само повод, не се играеше на големи суми. Но се пиеше солидно. Ана държеше да ме представи (ново завоевание!). Дори ми беше подготвила специален „официален” тоалет. Пак прозрачен, нещо като туника, но късичка, така че едва ми покриваше дупето. Тъй като бикини и сутиен не носех всичко си беше на показ. И нещо ново за мен, установих че съм и ексхибиционистка. Доставяха ми удоволствие алчните погледи на гостенките, и на няколко пъти ги предизвиках с някоя по-предизвикателна поза. Ана явно се гордееше с мен и искаше да седя плътно до нея като талисман. Без да има някаква стриктна поредност събиранията за покер ставаха ту при една, ту при друга от компанията. И обикновено присъства приятелката на домакинята. А следващата среща щяла да бъде при сестрите.
Десетте дни „командировка” изтичаха – още два дни. А после? Ана имала нещо предвид, сестрите имали солидна връзка, щели да ми уредят още болнични, за цял месец. Но щели да искат услуга срещу това. Утре ще видим. Всъщност, остана аз да мисля, накъде. Да си зарежа семейството? При Ана ми беше хубаво, Ще кажа, че е временно Стив щеше да го приеме, но останалите? Оставих мислите за утре. Ана ми подари една невероятна нощ, по-страстна и пълна от всички досега. Но на закуска ме стресна. Същият ден беше покерът при сестрите. Ана щеше да отиде сама. Само че не. Сестрите си нямали постоянна приятелка, много ме били харесали и помолили Ана да ме доведе. Щели още утре да уредят болничните, ама искали една услуга. Да съм останела за няколко дни, най-много седмица при тях. Нищо страшно, вярно, било й неприятно на Ана, но пък какво толкова, да не съм се правила на девственица. Бях като тресната по главата. Точно това не го очаквах. Нямах думи да кажа какво мисля. Ана разбра, сега излизала, щела да се върне на обяд, тогава ще довършим разговора. Пък ако не искам, ще измислим нещо друго. Излезе, а аз с всяка минута ставах все по-бясна. Почна да ми светва. Къде съм се набутала? Да ме прехвърлят от една лезбийка на друга. И на тези отвратителни бабишкели да се лигавят с мен. Не ми е тук мястото. Събрах си нещата, бележка на Ана. „Ще те потърся когато мога и искам.” Вкъщи. Върнала съм се по-рано от командировка. Стив ме погледна изпитателно, но нищо не каза.Явно е предполагал каква е „командировката”. Вечерта му разправих абсолютно всичко. Прие го нормално. Но решихме, че е крайно време да се поспрем. И да се потрудим за още едно дете
Снимки източници:
delarose-project.eu/gangbang/army-wife-gangbang.php
en.luxuretv.com/videos/my-dog-licks-my-pussy-4931.html
youporn.com/watch/13163211/merciless-brazilian-bdsm-and-lesbian-whipping-of-19yo-amateur-slave-girl-demi-in-hardcore-female-domination-and-spanking-by-south-american-mistress-karina-cruel/
xxxbunker.com/an_erotic_classic_lesbian_strapon_threesome
Изпращайте и вашите секс разкази на razkazi@sex-erotika.com и ще ги публикуваме анонимно в блога.
Очаквайте 3-ра част много скоро....
2 Коментари
Тука ми дойде в повече, днес цял ден те чета с прекъсвания, препрочитания и все ми идва да те наредя както си знам, нооо....
Понеже в първа част ми направи добро впечатление ще видя как се представяш в трета част!
Апропо, това с полковника съм го чел, но беше преди няколко години и не беше обединено с другите разкази, беше си отделен разказ.
Коментари