Порочна и развратна от Русе ми прави най-хубавите свирки и дълбоко гърло | Секс разкази

Порочна и развратна докторка от Русе ми правеше най-хубавите свирки и забелваше с ръка главата на хуя ми или направо с устни. Правеше дълбоко гърло, нанизвайки палеца на крака ми в путката си. Окосмената и путка се усещаше с леко ухание на застаряваща жена. Аз пиех и пушех през цялото време, страдайки по друга жена и любов. Секс разкази от магазин за вибратор – Sex Shop Erotika Блог

Тя не харесваше да свършвам в гърлото или в устата й, нито по лицето, ни къде да е по тялото й. А когато тя не харесваше нещо, мене ми ставаше срамно, та чак отвратително да си представя дори, че го правя с нея, колкото и да ме е възбуждало да го правя преди това с друга.

Когато свършвах със свирка от нея, то винаги беше, когато тя е свършила вече вагинално или поне клиторно, след моето лизане.

Бавно и трудно свършваше, понякога по цели десет минути „стоеше на ръба“, но аз и тогава се радвах, защото знаех, че и на „ръба“ й е доста хубаво и само стисках зъби и насила мислех за пълни простотии, като например за... гравитацията и глобалното затопляне. Опитвах се и да не я гледам, нито да я чувам, щото имах чувството, че тестисите ми ще експлоадират, даже без да правя в нея фрикции, докато виждах как се гърчи в предекстаз и чувах стоновете й как ме обливат през ушите право в душата като райски звън.

Винаги преди края го вадех и довършвах мастурбирайки. Харесваше й, докато мастурбирам, да го потупвам леко по изплезения й език в широко отворената уста. Но винаги, преди да започна да се празня, го обръщах надолу и настрани и свършвах по теракотения под до нея, докато тя, хванала топките ми, нежно ги масажираше с малката си ръчичка, прегърнала ме с другата през талията и облегнала глава на корема ми, както стоеше на колене.

Имах огледало за цял ръст на едната стена в стаята си... След раздялата го счупих. Веднъж пиех водка, седнал на фотьйойла срещу него, гледайки сам за пореден път филмa „Мостовете на Медисън“ и като че я „видях“... Точно тъй, както я виждах и тогава наяве, гледайки в огледалото насреща общото ни отражение. Чудно красива и гола, облегната на мене, на белите си изящни колене застанала, как е притворила очи и прехапала устни, докато споделя моя предстоящ екстаз мислено...

Изпих последните още двеста грама водка на екс, направо от шишето и счупих огледалото с празната бутилка, засилвайки го срещу него. Заплаках и закрещях едновременно от болка. Сетне изгубих съзнание, бях изпил около литър и половина концентрат в разстояние на по-малко от час и половина... Дарина...

Обичаше да я чукам, седнала в мен, с бедра през бедрата ми, а аз седнал под нея на някой стол. Корем към корем, така тя диктуваше ритъма. Аз я галех по гърба с многото и силно ерогенни зони нейни по него, а със средния пръст на другата ръка съвсем нежно масажирах ануса й отвън, без и на милиметър да влизам навътре, като периодично овлажнявах пръста си с език. Нали ви казах вече, че не обичаше това да „има нещо вътре в дупето“? Смяташе го за грозно. За това време, докато бях с нея, го смятах за грозно и аз. Скимтеше от удоволствие тихичко, а когато не се целувахме докато ме „яздеше“ седнал, аз целувах и леко подхапвах със зъби, ближейки зърната на мъничките й гърди.

Тя се опита за първи път да ми покаже „дълбоко гърло“, но не се получаваше. Гърлото й беше тясно, каквато дребничка и слабичка беше цялата. Главицата й мъничка, така че, недългият ми особено пенис можеше да влезе до половина почти в гърлото й. Ама не влизаше, не минаваше голямата му и масивна глава. Сама се нанизваше до входа на гърлото на нея, но не се давеше, нито й течаха лиги, като на други по-сетне и преди нея, нямаше лиги просто... Дарина...

* * *

Редовно сънувах как си прощаваме, тя ми обяснява, че нещо не съм разбрал, че съм побързал да разбера погрешното, точно обратното даже, че съм прибързал да я „пусна“, че тя си отишла, чувствайки се тя отхвърлена, че с години по цели нощи плакала, но мислела, че аз не я искам. Ама сега най-сетне сме се срещнали и всичко ми била простила, че даже не била думата точно да „прости“, щото вина чувствала тя, защото не била достатъчно добра за мен, затова съм я бил отхвърлил, ами че просто „всичко отминало“ от скръбта, щом е в прегръдките ми... А аз я прекъсвах ту с думи, ту с целувки в съня си и задъхано й обяснявах, че няма как да е виновна, че не просто е напълно добра и единствено добрата не само за мене, ами и за всеки на тая Земя, ами че е божествена, а пък аз съм бил глупак да повярвам, че може да спре да ме обича... Събуждах се с глава във възглавницата, като в локва, сънувах първо, че плача от възторг и радост, а събуждайки се, разбирах, че действително съм плакал.

Та аз и по няклоко часа спях, на паузи – час и половина до два, макар че, преди това изпивах такова количество алкохол, та се очакваше да спя мъртвешки почти до другия ден следобед. Но не спях, събуждах се напълно трезвен и пак започвах да търся опипом шишето с едната ръка по пода в тъмното, а с другата цигарите върху масичката до канапето ми. Не си правех даже труд да светвам лампата. Пиех, пуших и „гледах“ в тъмното, а сърцето ми зееше, като да е простреляно с топ, докато алкохолът пак ме унасяше, ала не в спане без сънища, ами в сънища пълноцветни, ярки, почти осезаеми и всякога емоционално изтощаващи, направо чак убиващи...

Понякога, като ме стегнеше съвсем душата, излизах от къщи нощем и навлизах в циганската махала до нас на пет пресечки разтояние. Там почти винаги срещах група цигани, стари и млади, да пият и да се веселят на някое от малките площадчета между къщите. Запознавах се и се присъединявах и започвахме да гуляем заедно, те ми пееха техните песни, а аз на тях сръбски.

И започвах да им разказвам за нея – какво е било и какво е станало, как е станало... Някои от тях чак примрежваха очи от възторг на красивите моменти, а други на тъжните направо се разплакваха. Веднъж се събудих в къщата на един от тях. Домакинята вече пържеше мекици за многобройната челяд на сутринта и... за мен. Ни лев не бяха пипнали от портфейла ми, ни мобилен телефон, макар да бях заспал в кревата с портфейл и телефон на пода, за да не ме „натъртват по джобовете“ и пречат, почти мъртвешки сън. Когато ходех при тях, само тогава спях чак до сутринта, макар пак след литри концентриран алкохол.

Ни веднъж не свалих и не изчуках никоя през тоя период. Не исках, дори почти не мастурбирах даже и подобно тийнейджърските години, започнаха нощни полюции по веднъж месечно.

Течаха месеци, половин година. Ясно разбирах, че се самоунищожавам, ама го исках, пак съвсем съзнателно. Жизнеността ми обаче се оказа по-силна. „Улових се“ за злобата. Организирах истинска вендета за подмолните ми приятели, които от завист ни разделиха с нея, пък уж с добри подбуди – безнравствена ни била връзката, безпререспективна, според тия дълбоко „нравствени“ и надалеко „перспективни“ боклуци... Наговорих им пред очите кой каква мръсотия е казал за другия или направил зад неговия гръб. Преди да ги изрина от живота си, се изпокараха помежду си, двама даже се сбиха посред бял ден на улицата, а трети по друг повод ошамарих сам. А поводът ли за последното? Всъщност нямаше и повод, измислих си за повод нещо абсурдно, което даже не помня. Като налетях, се изненада и не можа даже да реагира, онемял от учудване, а се опита да ме разбере, защото бях абсолютно трезвен през деня, което тогава рядко ми се случваше. Така го наваляха поне десет мои шамара, докато се опитва да проумее пълния логически парадокс в „аргумента“ ми... След години се сдобрихме, щото разбрах, че е бил единствено невинен от всичките, та се смеехме после често на случката. „Тъй щях да те простра с един юмрук, – казваше ми – че да заспиш на място, ама бях така втрещен, мъчейки се да разбера какво ми казваш, че не успях и да замахна, докато ме ошамарваш!“

* * *

Намалих рязко алкохола, а и трябваше, щото спестяванията ми почти бяха свършили и си хванах една докторка от Русе, запознахме се на плажа през лятото във Варна. Преместих се да живея в Русе с нея и се концентрирах над работата си по интернет онлайн, която не беше нито продължителна, нито тежка, но специфична и добре платена.

* * *

Русенката  ли? Десет години по-възрастна от мен (бях тогава на 34), слаба, стройна, хубава, макар не чак красива... Беше „царкиня на минета“, друга никога не ми е правила такива свирки, даже не и най-добрият в това мъж, който ми е духал, а гейовете се славят с това, че тук превъзхождат жените. Харесвах я като жена и човек, даже почти я обичах.

Забелваше с ръка главата на хуя ми или направо с устни, че той има малко повече кожа отпред от обичайното и дори в ерекция е покрита главата. Започваше да го гъделичка по оголената главичка с език и обхождаше „прага“ между главата и ствола, като току го облизваше от главичката по ствола до корена и обратно от всички страни. Дълго смучеше главата, стисната между устните и опряла я вътре в устата си на топлия си език, без да я изпуска от обхвата им. Понякога свършвах в устата й още на петата минута, ако беше рано сутрин или първи тек, а тя всичко изгълтваше. Устната й кухина не беше дълбока, затова и „дълбоко гърло“ й се получаваше добре, въпреки посредствените му размери на члена ми и влизаше не особено трудно до половина, защото предни любовници явно добре го бяха разширили. Единият, разказваше ми, имал двадесет и един сантиметров бая дебел хуй.

Започнеше ли, след картка първоначална игра с устни и език, го поемаше директно в гърлото, като сама движеше глава върху него, а аз рядко й помагах с ръце. Както беше свита на колене между бедрата ми, а аз легнал в кревата по гръб, прекрачваше единия ми крак с нейния и го оставяше между двата нейни, ама нанизвайки палеца на крака ми в путката си. Застенваше от кеф, което едва се долавяше, заради хъхренето и давенето в гърлото. Лигите й обилно обливаха пубиса и ташаците ми. Много често така точно свършваше, нерядко едновременно с моето свършване в гърлото й, така че и не ставаше нужда да я чукам в путката.

Анален секс не ми позволяваше, макар един-два пъти да се опитах да я „натисна“. Направи скандал. Не обичаше особено вкусът на спермата и миризмата, затова предпочише да се празня направо в гърлото й, където няма вкусови и обонятелни рецептори. После обаче щателно го облизваше пениса ми и го осмукваше до последната капка, така че, често след свършване направо се унасях в сън, не ми се налагаше да ходя да го мия в банята. А тя, спадне ли, заспиваше пък легнала настрани между краката ми, с глава на корема ми, стиснала го заедно с топките нежно в шепа.

Предпочиташе да я чукам седнала върху мен, прекрачила ме, а аз легнал по гръб в кревата. Правеше ми така наречените от нея „пързалки“. Това бяха мини-оргазми, омазняващи периодично хуя ми, докато тя се движеше нагоре-надолу по него, нахлузила му вагината си.

- Мили мой, пуснах те по една пързалка – казваше всеки път като го направеше и се навеждаше да оближе устните ми с език и сетне нежно да го пъхне езика си в устата ми.

Постепенно ми омръзна и досади. Беше добре образована и доста начетена, но природно проста и дразнеща в полусъдържателните си претенциозни псевдоинтелектуални разсъждения жена. Не я намразих, може би защото никога и не съм я обичал истински, но след няколко дребни предателства, просто ми отмиля.

Междувременно раната по Дарина пак закърви. Работех по цели нощи до зори на компютъра, пиех и пушех през цялото време, макар и вече не нa екс и с литрите. Докато докторката в съседната стая спи, поглеждах я през отворената врата. Не ми се лягаше до нея, не изпитвах вече никаква нежност, а когато тя се пробудеше за малко, докато лежа буден до нея и се гушнеше в мен, ми ставаше неловко. Освен това се притеснявах, заспя ли, да не се събуди и да чуе моето бълнуване – „разговорите“ насън с Дарина и да види сълзите.

Не я мразех докторката, както казах вече, просто изпитвах безразличие, но и не исках да я нараня и оскърбя, защото благодарение и на нея бях изпълзял почти от дъното на собствения си вътрешен ад. Тя подозираше всичко това, защото знаеше до последната брънка историята с Дарина, разказвах й я често в началото сам и ревнуваше, понякога привидно без нищо правеше сцени и беснееше. Аз мълчах и търпях. Бях виновен пред нея, но в погледа ми го пишеше, че бях вътрешно не в Русе, а във Варна и то точно на онази пейка пред Катедралата, където за последно видях Дари.

Тогава тя ми рече с течащи по страните й като порой сълзи:

- Любими мой, обичам те, но няма и не мога да съм с теб.

Казах й пресипнал, че ще я чакам, докато детето й порастне, ако ще по пейки и по ъгли да спя, чакайки паднали от човките на свраките трохи, за да ям, та да стане пълнолетно, за да не бъде разводът й за него травма, че няма да пипна друга, ако ще да се наложи да се любим с Дарина само по веднъж годишно, че не ме интересува собственото ми щастие и живот... Тя само поклати глава и рече през сълзи:

- Обичам те твърде много, за да ти го позволя. Тебе твоя живот може да не те интересува, ама мене ме гори душата за него, може да съм порочна и развратна, но зла не съм, най-малко мога да съм зла с теб.

Обърна се и бавно се отдалечи. „Как ще си зла!? - идеше ми да закрещя подире й с всичка сила – Че ти събра в себе си цялата ми нежност, извика я нея ведно, която за хиляда живота не бих бил способен да събера и ме обля с нея обратно, с цялата!“ Но мълчах, нито чувах нещо. И в гроба сигурно няма такава тишина. Назад погледна само веднъж, спирайки. А аз останах на пейката, гледайки я, докато се изгуби зад ъгъла. Не можех и да заплача. Не виждах светлина, хора и свят, само мъгливия й отдалечаващ се силует в тъмната мъгла на самия сякаш ад.

* * *

Когато тя се разбесняваше от таена и тлееща ревност, понякога започваше да я обижда Дарина задочно пред мен. Тогава погледът ми се връщаше тук и сега, точно в Русе и точно в очите й. Не знам как я поглеждах, обаче млъкваше и като че се свиваше на стола. Мълчеше гузна, а гузен трябваше да съм аз. И питаше сетне какво ми се яде, за да сготви.

Ставайки от компютъра призори, я събуждах поне час преди да стане време да тръгва за работа, с две-три вяли целувки по циците или устните. Понякога прокарвах език през срамните й устни до клитора. Това я събуждаше. Но не продължавах. Когато оформяше окосмението си там в интимна прическа тип „лентичка“ се виждаха по два-три бели косъма вече, а когато се бръснеше или епилираше, от путката й все така се усещаше леко уханието на застаряваща жена. В началото го правех с не особен ентусиазъм, но дълго я лижех. После взе да ми става малко неприятно и да го избягвам. Накрая вече се гнусях. Но понякога го правех все пак. Опитвах се да задържа някаква човещина у себе си, докато в душата ми дяволите вече завъртаха поредното си тъмно и кърваво хоро.... След това разтварях краката й, подпъхвайки под задника й малка възглавница, за да се надигне вулвата й и да се изравни на едно положение с хуя ми. Вкарвах й го лесно, вече беше почти мокра, а аз и сам отделям доста естествен лубрикант. Чуках я дълго, понякога по тридесет минути, без да спирам. Заливаше се от оргазми, макар че, вече почти нито я галех, нито целувах.

Понякога я изчаквах сама да стане, а тя винаги ставаше доста по-рано, щото дълго пиеше кафе и я изчаквах да влезе в банята. Не слагаше даже бельо, щото спяхме голи, а и знаеше знаеше какво ще се случи. Влизах след нея вече надървен и ако я сварвах да си мие зъбите, навеждах я над мивката леко и помагайки си с ръка, й го вкарвах отзад в путката, сетне се пресягах и стиснал силно в шепи провисващите й вече цицки, я чуках, докато се изпразня без да го вадя. Тя противозачатични не ползваше, беше ясно, че не може да има повече деца... Ако я сварех на тоалетната чиния седнала да пикае или сере, й го подавах в устата и я чуках направо в гърлото, без увертюри, а тя се пресягаше надолу с ръка и масажираше клитора си.

След това, изпразнех ли се, изпитият цяла нощ до зори алкохол сякаш ме събаряше най-сетне, та чак душата ми заспиваше, едвам стигах до спалнята и заспивах, без да се тревожа какво ще сънувам, докато спя почти през целия ден, защото тя отиваше на работа и нямаше как да ме чуе с „коя разговарям, плачейки в мъглата на съня“.

Тя бързо спря да ме възбужда въобще. Понякога я чуках дълго, без даже да се изпразня. Не си позволявах да мисля за Дарина, за да свърша, за мен това беше кощунство към Дарина, нито да пусна порно, докато еба докторката, както правех с Милена, защото като нищо щеше да ми издере очите и откъсне със зъби ташаците. Обяснявах й, че това е от алкохола, че на мен така ми действал, като зачестя. Беше лекарка и се съмняваше. Опитах се да я убедя, че съм особен случай, че тия наблюдения са ми още от... малък. Опита се да се престори, че ми вярва.

- А защо така много пиеш? Ти не пиеш, ти се давиш и къпеш в ракия! В началото не пиеше така! – пробва да не се даде с последен „изстрел във въздуха“.

Не продумах и пак се отнесох духом към... Варна.

- Ех! – въздъхна, но и тя замълча, явно се беше примирила със собствените си много оргазми.

Да, нормалният човек взима, каквото има, само такива като мене гонят и дишат в гонитбата на „видения“.

Вибратор за жени Pink Bunny Sensual за еротични интимни моменти код: 1606 цена с дискретна доставка и опаковка от Секс Шоп Еротика

* * *

Започнах да й изневерявам. Имаше в Русе една обща позната, част от компанията, нейна далечна роднина. Живееше с баща си и детето си, което беше родила на 16 години от някакъв циганин, който после я зарязал, сега беше на 19г., а баща й ги издържаше с детето – заможен алкохолик от някаква градска рента получаващ пари ежемесечно, живееха в къща до Дунава.

Всички я бяха чукали, по-точно тя беше изчукала всички. Освен мен и с това й бях интересен. Мислихме, че се чукаше и с родния си баща, макар никой да не го беше виждал, но така изглеждаше. На баща й изобщо не му пукаше кого подслонява за нощ или за час в едната стая за „нейни гости“ в тристайната им едноетажна къща щерка му. Беше същинска Лолитка, точно като тая от романа на Набоков „Лолита“. Унищожителка на мъже. Предпочиташе ги чувствителни, пускаше им, завърташе им главата, а на някои успяваше да им я завърти, без даже да им е пуснала. Захвърляше ги бързо, караше ги съвсем умишлено да полудяват от съмнения и ревност. Един даже, бивш наркоман, след десетгодишна ремисия, в която не беше пипнал и грам, след нея пак се продруса.

На някои от историите й текущи се смеехме заедно с нея, защото беше забавно, ама на други побеснявах от гняв, докато тя се смее и разказва, защото беше повече от жестока.

- Мълчи, - казвах й – малка всеградска курво! – така й виках, по-често на майтап - Не ща да чуя докрай! Това не е забавно, ами направо зло и демонично.

Смееше се още по-силно. Викаше ми обратно „международен курварин“, щото като почнах да изневерявам, веднъж доведох от Дунав-мост млада румънска проститутка в къщата им на брега за петдесет евро за цяла нощ. Бях излъгал Румето, че имам работа във Варна спешна и ще отсъствам ден-два. На сутринта трезвен я погледнах „румънката“ и осъзнах, че е румънска циганка, макар и хубавка, но копанарка. Тогава разбрах „що тъй евтино“. Вечерта с Красимира (малката русенска пачавра) останахме само двамата да пием заедно. Баща й, както винаги, беше в съседната стая, пиян до козирката и изобщо не му пукаше кой къде се намира и как съществува, гледаше на лаптопа си филм.

- Ох, ох, ох! Ха-ха-ха!! – разсмя се Шантавото Краси, а смехът й верно беше като плисък на водопад – Ти си истински Мартин Лутър-Кинг! Борец за междурасови равенства и етнически права! Той се е борил със слова, а ти с хуя си, увит в сто лева! Ти си нашият герой! Ако леля Руми разбере, сигурно ще ти сготви за награда специална мусака!

...Ама пък начетена инак беше малката курва, не може да се отрече и с хубаво, почти мъжко чувство за хумор!... Нали?

- Да, - подех смешката, изправяйки се с предвзета тържественост с чашата бяло вино в ръка и зарецитирах Кинг от легендарния митинг в САЩ – „Аз имам една мечта!...“

- Каква? – прекъсна ме предизвикателно.

Ех, хлапе! Искаше да видиш може ли и как „чичо“ ще продължи смешката ли?...

- „...Да ти разцепя с хуя си гъза!“ – викнах, почти като на манифестация.

Оная се запревива от смях, чак сълзи й потекоха. По едно време и баща й отвори вратата и се изненадах, че е чул всичко, макар да мислех, че е толкова пиян, та не знае на кой свят „подскача“. Смееше се и той с глас. Рече само през смях:

- Да еба идиота ти, варненски, да еба! Гларус откачен!

Останахме сами. Аз полупиян, а тя почти пияна. Пусна някаква модерна в тоя момент песен на смарт-фона си, някакъв хит. Започна да танцува край мен, докато седях на стола и пушех цигара, правейки се, че не я „отразявам“. Тя тресеше малкото си и стегнато в дънките дупе, останала само по сутиен нагоре, с пусната дълга права и кестенява (в тоя момент) коса. Отвреме-навреме се навеждаше танцово над чатала ми, покривайки коленете ми с коси и симулираше, че ми го налапва, сетне бързо се изправяше и се кикотеше, продължавайки да танцува...

* * *

Бях в Сърбия, когато Дарина ми се обади по телефона. Рече ми, че е с вирусна пневмония, че са я приели по спешност още преди три денонощия в интензивното отделение, че е самичка, щото мъжът й гледа детето вкъщи, че тя ужасно се страхува да не умре.

- Обичам те, С-е! – завърши с глух глас.

Беше времето на един от ония хамави азиатски грипове, дето съм ги карал всичките, но никога по-тежко от сравнително силна настинка. Птичи ли, свински ли – вече им забравих бройката, името, черния „пи-ар“ и „разфасовката“. А настъпваше 21:00 сръбско време и бях в хостел в Белград в командировка от фирмата в Нови Сад.

- Ще дойда – рекох – Само не умирай!

Слязох на рецепция при дремещия рецепционист буквално по долни гащи. Разтърсих го за яката и помолих:

- Брате бре!! Къде оттук и как се стига на магистралата за... София!? – говорих чист български, без да ми пука дали ме разбира.

Бях свършил пак парите. Просто ги бях изпил, черпейки по кръчми. Едвам скътах от самия себе си „командировъчните“.

Нищо не каза. Видя налудничавия ми поглед, помириса дъха ми на крушова ракия и ми посочи канапето отсреща. Провери в интернет, а после не зная на кого се обади и ми каза, на почти чист български, докато седях на канапето с лакти на коленете и покрил лицето си с две шепи:

- Оттука на две пресечки вдясно е спирката на автобус номер (...) и после автобус номер (...), сетне излизаш на магистралата за София.... От Враня съм родом... братко – добави накрая.

Поех посочения маршрут. Във втория автобус имаше, освен мене, само две жени на средна възраст, пътуващи заедно. Загледаха ме.

- Що ти йе, сине?! – попита едната, явно привлечна от странния ми вид – Що че да радиш накраю-града?

Разказах им всичко на чист сръбски. Накрая рече:

- Йой, йой, йой! – бръкна в чанатата си, извади портмонето си и ми подаде 1000 динара, около 20 лева наши пари, сетне сръга тая до нея, която се правеше, че не слуша, но външно приличаше на нейна сестра – Потражи, мори, црна жено! Немой да се шета наш брат кроз Балкану гладан и жедан у ночью!

Събраха ми около 3000 динара...

Слязох на магистралата. Досега не бях пробвал нощен автостоп, макар че, често иначе пътувах на автостоп съвсем успешно и през деня. Махах на рядко преминаващите автомобили около два часа. Заваля дъжд. Продължих да махам още час. Не потръгна. Върнах се на спирката под навеса и заспах на скамейката, чакайки първия сутрешен автобус на обратно. Все пак имах вече около 60 лева наши пари – стигаха за билет за влака до София на сутринта.

На сутринта, още докато пътувах назад към Белград, ми се обади Дарина. Каза, че вече всичко е наред, изписали я без усложнения.

* * *

Не се стърпях, пресегнах се и в шепа стиснах путката на Крисимира силно, през дънките, докато се кълчеше, танцувайки около мен. Те се скова и писна. Не очакваше да стисна шепа направо „там“ . Буквално се „сви“ за десетина секунди в ъгъла на стаята, в която бяхме, гледайки ме уплашено. Запалих цигари и отпих от чашата ракия, без да я погледна. Тя се охрабри. Мина наперено край мене и легна по корем на дивана зад гърба ми. Помълча и рече:

- Ела ме разтрий!

„Ех, малка курво, колко сте почти еднакви всички, от съвсем млади дори! И как съм се нагледал на номерата ви!“ Това си помислих, но мълчах, докато не допуших цигарата и не допих ракията... Станах и тръгнах към дивана зад мен, залитайки, седнах до нея, както беше легнала и започнах да разтривам раменете й. Отведнъж я улових за косата и я изправих назад.

- Ох! – простена тя страстно – Представи ли си го?

Нищо не казах, хванах я за тънкия кръст и я обърнах по гръб, разкопчах и иззух дънките й, сетне разкъсах прашките й с един жест с ръка. Сякаш чувах как, като разтвори сама бедра, путката й пулсираше... Тогава зазвънна мобилният ми телефон. По мелодията се познаваше, че е тя.

- Моля те, не вдигай точно сега! – прошушна настойчиво Красимира.

Изключих го с копчетето да „звъни“, за да продължи без звук и й казах, с вдигнат шамар над лицето й:

- Ще мълчиш и ще се правиш, че те няма. Ако щеш се преструвай на умряла или че въобще не си се раждала! Знаеш колко тежат шамарите ми нали, че не им щадя силата?!

Кимна уплашена. Знаеше. Бях водил в съседната стая вече разни русенски курви и беше чувала как ту хлипат от болка, ту пищят от кеф под звъна на шамарите ми по задника или ударите с плющене на колана.

Вдигнах вибриращия телефон, същевременно мушнах показалец и среден пръст на другата ръка в путката на Красимира, играейки си с палеца с клитора й. Беше направо „подгизнала“.... Обаждаше се, поръчваше си от Варна осолена риба от магазина на руската верига магазини, намиращи се тогава само във Варна „Б...“ и „кренвирши от „98 % немеханично отделено свинско месо“. Купих й от русенски супермаркет обикновени български кренвирши на връщане от „Русе“ в... Русе и осолена риба трицона тип „Перла“, която от кутийката преместих в найлонова торбичка, все едно е много специална и от Русия, доплувала наедно със свинята за кренвиршите все едно по Дунава през река... Днепър... Нали ви споменах, че беше парвеню и снобка? Яде с възторг и апетит и викаше, че „по руски“ било „по-друго яче“....

автор: Свен от Варна

/по действителни случаи – лицата и местата са със сменени имена, а времената „разменени“, за да не бъдат разпознати хората, макар че, ако прочетат сами, лесно биха се разпознали/

ВАЖНО! Ако харесвате историите, спонсорирайте магазин за секс играчки и вибратор - Sex Shop Erotika като купите онлайн продукт от нашия магазин за да продължаваме да отделяме време и труд за обработване и качване на секс разкази специално за вас. Гарантираме за 100% пълна дискретност при доставката!

снимка: m.3movs.com/videos/19068/phoenix-marie-teases-as-she-deepthroats-a-banana/

Изпращайте и вашите секс разкази на razkazi@sex-erotika.com и ще ги публикуваме с координати или анонимно (по ваш избор) в блога на магазин за секс играчки, dildo, вибратори, анален секс, секс аптека, садо мазо, пенис колани, страп он, вибратор цена, анални разширители

Коментирайте, споделяйте и публикувайте смело вашите секс разкази, секс изповеди, секс истории, секс фантазии и секс случки, sex istorii, sex razkazi ;в коментарите под постовете